Каква е разликата между наложен платеж и наложен платеж с пощенски паричен превод и кога възниква задължение за издаване на фискална касова бележка?

В Закона за пощенските услуги е дадено определение на понятието ”наложен платеж”

Съгласно §1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Наредба № Н-18 на Министерството на финансите от 13.12.2006 г.

“наложен платеж” е пощенска услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума.

Доставчикът на стоката я предава на куриера, който пък има задължение да я достави на посочен адрес на клиента и има задължение да събере определената от доставчика сума за доставената стока. Куриерът събира определената от доставчика сума. Впоследствие, в зависимост от сключения договор между куриерската фирма и доставчика, куриерът или изплаща събраната сума в брой на подателя или му я превежда по банков път.

Начинът, по който куриерът изплаща сумата на подателя, няма нищо общо с начина, по който получателят на стоката заплаща нейната стойност. И в двата случая клиентът заплаща сумата на куриера в брой, т.е. в момента на предаване на стоката от куриера на получателя плащането, покриващо нейната стойност излиза от касата на фирмата.

Начинът, по който куриерът изплаща събраната сума на подателя е определящ при съобразяване с изискванията на законодателството за издаване на фискална касова бележка

Съгл. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице се задължава да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

С Наредба № Н-18 на Министерството на финансите от 13.12.2006 г. са определени редът и начинът за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

В чл. 3. (1) от Наредба № Н-18 е указано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

В нормата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата е записано, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

или …. когато собственика на електронен магазин има сключен договор с куриерската фирма за наложен платеж чрез пощенски паричен превод:

1. За направеното плащане от клиент куриерската фирма издава разписка за пощенски превод на стойността на дължимата сума. Тази разписка е признат от закона документ, който освобождава търговеца от задължението за издавате касов бон, тъй като тя играе ролята на такъв.

2. Разписката се дава на клиента, след като заплати сумата в брой на куриера, а подателят получава екземпляр от нея. Към издадените фактури за покупки клиента следва да прикрепи разписката за пощенски превод, въз основа на която да осчетоводи задължението си като платено в брой.

3. Сумата, събрана от куриера от вашите клиенти се превежда от куриерската фирма по банкова сметката сметка на търговеца.

Следва да се обърне внимание, че всичко това е възможно и издаването на фискална касова бележка не се изисква при наличие на договор за наложен платеж с пощенски паричен превод, единствено и само, ако куриерът е лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.Спиди е именно такъв  оператор.

И така следва да направим извода, че

1. Когато фирмата приеме плащане извършено в брой с наложен платеж, за нея възниква задължение за регистриране и отчитане на доставките чрез издаване на фискална касова бележка.

2. Когато фирмата има сключен договор с куриер – лицензиран пощенски оператор за наложен платеж с пощенски паричен превод, събраните суми постъпват по банковата сметка на фирмата и за нея не е задължително издаването на фискална касова бележка. Разписката за пощенски паричен превод, която издава куриерът при получаване на сумата от клиента играе ролята на касов бон.

Използвани нормативи:

Наредба № Н-18 на Министерството на финансите от 13.12.2006 г

§ 1 т.1. “разносна търговия” е продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка; за разносна търговия се счита и продажбата на вестници и списания за обекти, специализирани само за вестници и списания;

Чл. 25. (1) (Доп. – ДВ, бр. 40 от 2013 г., в сила от 30.04.2013 г.) Независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата:
1. (доп. – ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 29.06.2010 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г.) по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1;

Чл. 25 (2) При разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането.

Чл. 3. (1) (Доп. – ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 29.06.2010 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г., доп. – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г., изм. – ДВ, бр. 40 от 2013 г., в сила от 30.04.2013 г.) Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги

Закон за пощенските услуги
§1, т. 12 от Допълнителните разпоредби “Наложен платеж” е пощенска услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума.

§1 т. 9. “Пощенски парични преводи” са пощенски услуги за изпращане на хартиен носител чрез пощенските служби на пощенски оператор, лицензиран за извършване на услуги по чл. 39, т. 3 на суми от подателя до получателя.

ЗДДС

Чл. 118. (1) Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

Източник: https://accountingnews.bg/